Миг 206 (Надя)



Късно снощи цялото градче беше разлепено с такива плакати, но днес трябваше да търся упорито, за да успея да намеря тези два, вероятно единствените не-скъсани. Чувала съм митове за това как каталунците предпочитали да се застрелят пред това да кажат, че са испанци и други подобни крайности, но днес наистина всички обсъждаха плакатите и въртяха отново темата за отделяне на Каталуния от Испания. Темата е интересна за мен, но ми е трудно да намеря събеседник с който да се разбираме. Не че друго, но хващам мускулна треска на ръцете, докато "говоря" на Испански :)

И по темата за каталунците, ето и един виц, любезно предоставен ми от добрата каталунка - Пепина :)

Две мухи от Мадрид, след тежка работа цяло лято (хапане на горките хора) решили да отидат за седмица на почивка. Едната обаче искала Португалия, а другата Каталуния и за това решили да се разделят и да се видят точно след седмица на същото място. Мухата, която отишла в Португалия се върнала на уречения ден и уречения час, но мухата, отишла в Каталуния, не се върнала. Чакала приятелката и ден, два, три, пет, но онази не се връщала...

Година по-късно мухата, отишла в Каталуния се върнала и другата я попитала:
- Толкова ли хубаво беше, че не се прибра цяла година? Толкова ли е приказна Каталуния?
- Не. Просто точно като пристигах и един каталунец си отвори портмонето и аз реших да го разгледам отвътре, той го затвори бързо и... го отвори чак след една година..

А ние наричаме габровците стиснати :) Трябва да взимаме уроци от каталунците :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар