Миг 231 (Надя)



Последната ми задачка свързана с българската бюрокрация (поне за в близкото бъдеще) ме отнесе на петия етаж на стоматологията в Русе за оправяне на Европейската Здравноосигурителна Карта. Не съобразила, че имат почивки отидох там в 12:50 и трябваше да чакам 10 минутки докато отворят. Дотук - добре. Минутка по-късно се появиха две мургави българки, които първо дърпаха вратата, после чукаха, накрая погледнаха, че има почивка, обърнаха се към мен и питаха колко е часът.

Дотук пак нищо страшно. Даже не беше странен фактът, че за това време обиколиха въпросната колона към 30 пъти и ме питаха през няма и минута не са ли минали вече тея 9 минути.

Проблемът дойде в 12:59, когато по-едрата от двете реши да седне до мен и да си събуе чехлите. Е не съм вярвала, че като се събуят отворени обувки може да излезе толкова миризма : )))

Историята завърши благополучно. Жените явно загрижени за моето добро съществуване решиха да ме прередят и да влязат първи в офиса, докато ми дадат време да се освестя. И вече съм с подновена международна здравна осигуровка :) Кой като мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар