Денят в който бих брат си на крос и баща ми изгуби очилата си, майка ми счупи чаша и сънувах кошмар от който се събудих с писъци, спахме обеден сън и прекарахме следобед на пазарната улица и на крепостта в Lleida. Ден в който се радвам, че избрах да изкарам този един месец със семейството си. Спокоен, потен (лееле 37 градуса на сянка, а аз бях с рокля с ¾ ръкави и поло яка.. трябва да спра да съм си дизайнер.. не съм практична...), с много нерви и смях. Губене по улици и благославяне на Том-том-а и.. прочитане на „Арсен Люпен срещу Херлок Шолмс или историята на русата дама.” Абе.. просто ден :)
П.С. Утре евентуално ще посетим най-сетне тази държава. Андора – дръж се :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.