Миг 118 (Надя)

Едно такова време... пролетно. Топъл дъжд, който ме намокри и усмихна на път към магазина, мрачни облаци от една страна и срамежливо слънце от друга, аромат на момини сълзи от електрическия ароматизатор в стаята и едно подсъзнателно безпокойствие. Да става каквото ще, нали?