Миг 111 (Надя)

Толкова време мина а все още не съм се похвалила с татусчето си. Малко е, но е изпълнено с много символика, а и мястото ми харесва изключително много - скрито е :)

Въпреки това обаче имам неприятна случка с него. В моята сфера официалните коктейли са нещо често срещано. Има един куп етикети, като примерно да си задължително с чорап/чорапогащник, да си с вдигната коса, без татуировки... а моята се подаваше доста нетактично от обувките ми с 12см. ток... Седнах на едно диванче да си почина и скръстих крака (дамите никога не кръстосват крака..)и до мен седна една сравнително важна особа.. погледна крака ми и каза:

- Товаа татуировка ли е?
- Да.
- Ама истинска тауировка?
- Да.
- И си ходиш с нея??
- Да.
- ААааха (едно такова тип 'ясна си ми')

След този разговор тя си стана и мислех, че всичко е забравено, докато не дойде един много приятен американец (и той се водеше важен, но беше много по земен от оная.. Та явно тя се беше оплакала от мен) и ми каза:

- В тази среда нямаш право на такива грешки. Крий си татусите по-добре, че не всички са open-minded като мен.

От тогава до сега винаги ходя по коктейли с по-затворени обувки или по-плътни чорапогащници... Но пък няма да се откажа от нея просто защото... е важна за мен.